Изминалият месец септември, 20 години от смъртта на Димитър Воев, си спомних с носталгия за времената, когато слушах "Нова генерация" на една плоча от Мичурин '89 и на една, която деляха половинката с "Контрол"...обличах се в черно, с oversize сака, 7/8 панталони, обувки с бомбета и висяща кърпа от колана, а разни хора ме спираха загрижено, за да ме предупредят, че нещо ще изгубя всеки момент! Едно море в Балчик, когато скачахме на Personal Jeasus и Enjoy the Silence на Depeche Mode, когато преписвах на ръка текстове на The Cure...
Днес посвещавам този сет на тези години, на моята музика, с която съм щастлива, че съм израснала!
Благодаря, Воев! |
Няма коментари:
Публикуване на коментар