Това е първият пост за кино. Поводът е, факта, че откакто гледах филма "Io sono L'amore"/ "I am love" Италия, 2009 за първи път в навечерието на празниците, съм се връщала отново към него не еднократно. Може би по случайност налучках точния момент да се запозная с него - това е един от филмите представящи ни живота бавно. От скоро забелязвам тенденция да харесвам нещата да се случват бавно и това да не ме изнервя:) Вниманието към детайла, осветлението, движението на камерата, музиката всичко е изпипано до виртуозност! И една не маловажна подробност - Гардеробът, който говори между редовете с цветове, линия, форма, едно дори самостоятелно послание!!! |
Няма коментари:
Публикуване на коментар